Дано написаното от мен,
като крушка светеща в нощта,привлича странно-красиви пеперуди
със свойта топлота

Не подценявайте омразата

Мразя,когато хората се държат така,сякаш реалността е единственото място годно за живеене. Мразя презрителните им погледи, изпълнени със съжаление, когато не се вписвам в техните стандарти.Мразя лицемерните усмивки и прегръдки пропити от двуличие.Мразя дните,които ми се струват безсмислени,а това ми напомня,че мразя да търся смисъл.Мразя да правя нещата поради еда или друга причина. Мразя да ми слагат етикети. Мразя надписите върху табели,които те насочват накъде да продължиш пътя си или по-скоро как да живееш.
Мразя живите кукли и мъртвите хора.Мразя въпросите с отговор.Мразя невидими стени и мислени бариери.Мразя игите на чувства за сметка на тези с огъня.Мразя,когато някой се опитва да разбие мечтите ми,прекърши крилете ми,отвори очите ми...Мразя лъжливите истини и истинските лъжи.Мразя рутината.Мразя и хауса.Мразя чадърите,които те предпазват от летния дъжд и от калния живот.Мразя хипербулизираните герои и отритнатите злодеи.Мразя,когато някай се прави,че ме разбира.Мразя неизречените думи.Мразя дя дефинират живота.Мразя слабостите,които ти дават сила.Мразя силата,която те довежда до слабост.Мразя кошмарите,които ме стряскат посреднощ, и тези,които разпиляват деня ми.Мразя да замествам омразата с безразличие.