Сложи щорите на душата си и няма да докоснеш светлината

За някои от вас аз съм жалък драскач,който принуден от скуката слага слуалките и ниже буква след буква,мисъл след мисъл. Но останалите, които преживяват същото като мен,когато прокарват пръст през листа,оставяйки тъмносиня душевна диря,ме разбират.Те знаят какво е чувството,когато като дълго желан летен дъжд,като порой изливаш душата си ,вплитайки частица от себе си между редовете,въпреки че много добре знаеш ,че четящият или няма да те разбере,или ще ти се присмее.Смейте се,смехът е живот,живейте за моя сметка.Аз не възразявам само искам да ви попитам нещо сиви човечета от реалността... Знаете ли какво е усещането,когато докосвате малката тревичка,когато затворите очи и вятъра преминава през душата ви,играейки си със всяка част от същността ви,разбулвайки натежели тайни.Какво изпитвате, когато стискате в шепите си калната земя и се замислите,че всичко е започнало от там,колко е раждала и продължава да ражда тази тъжна майка,чиито деца я тъпчат и унищожават. Минавали ли сте през пролетните алеи на Борисовата градина,когато въху вас с грациозен танц умират бели кестенови мечти.Въртяли ли сте се с разперени ръце и отрорена уста,за да целунете снежинките.Хвърляли ли сте се в златното есенно море от листа.Тичали ли сте сред житата.
Вие нищо не знаете нито какво е усещането ,когато крачиш залян от смях под дъжда и виждаш силуета си в локвите,нито когато дотолкова си се вгледал в безкрая на синьото небе,че във вените ти не преминава кръв,а облачета. Съмнявам се,че някога сте целували с горещи устни,вдъхващи надежда,отронила се горчива приятелска сълза.Не съм убедена,че вие изобщо влагате някакво чувство,когато с пръсти рисувате нърху изтръпнало тяло. Ако знаехте всичко това,ако знаете какво е усещането,когато се докоснеш до живота,щяхте да знаете какво изпитвам аз,когато пиша.Но не ви обвинявам,че просто съществувате.Давайте,присмивайте ми се,дано това ви направи по-щастливи в безсмисления ви свят,изтъкан от рутина и предрасъдаци.Вие сте живи мъртавци,но аз не ви съжелявам,защото сами сте изтръгнали крилете си.Пожелайте ми приятен полет и продължете да се лутате мужду еднакво пустите дни.